Корпоративните данъци са преки данъци. През 2007 г. данък "печалба" бе намален до 10%. На практика след въвеждането на плоския данък през 2008 г. доходите на физическите лица и корпоративните печалби у нас се облагат с равна ставка от 10%. Корпоративният данък обхваща всички печалби на местни и чуждестранни юридически лица, чиято стопанска дейност е в България.

Въпреки че данък "печалба" се отнася до кооперациите, той в крайна сметка също се плаща от индивидуалните данъкоплатци, т.е. от клиентите на фирмата или работещите в нея. Приходите от корпоративни данъци през 2019 г. са заложени в размер на 2,7 млрд. лв., което представлява близо 8% от всички данъчно-осигурителни приходи в хазната.

Данъкът върху добавената стойност е косвен данък. Чрез него се облага потреблението на отделните хора, независимо от техните доходи. ДДС у нас е 20%, като след прибавянето му се получава крайната цена на съответната стока или услуга. Това означава, че 1/6 от крайната цена на стоките, които купуваме, е данък върху добавената стойност, който отива в бюджета на държавата. Единствено върху туризма се налага преференциална ставка на ДДС от 9%.

Бюджетът в България по принцип е ориентиран в по-голяма степен към косвените данъци, тоест облагане на потреблението, като ДДС е основният приходоизточник за държавата. Приходите от ДДС за 2019 г. са заложени в рамките на 10,8 млрд. лв., което представлява над 31% от всички данъчно-осигурителни приходи в хазната.

Акцизите са косвен данък, който се налага върху конкретни стоки с цел да се ограничи тяхната употреба. Такива стоки са например горивата и приети за „вредни” стоки като цигари и алкохол. Облагането с акциз не отменя облагането и с ДДС. Данъчната тежест в акцизните стоки е изключително голяма - в някои случаи достига до 70-80% от крайната цена.

Акцизите в България често се покачват и заради общата европейска политика в това отношение и покриването на минималните изисквания за ЕС. Приходите от акцизи са от огромно значение за националния бюджет, като прогнозата за 2019 г. е те да възлизат на 5,3 млрд. лева, което представлява над 15% от всички данъчно-осигурителни приходи в хазната.

Митата са данък, който по своята същност изкуствено оскъпява вносните стоки. След влизането на България в ЕС, митата вече не играят роля в рамките на общия европейски пазар. Въпреки това, в търговията с останалия свят има множество примери за много високи мита, които се тежест върху търговията. Приходите от мита през 2019 г. се очаква да бъдат в рамките на 240 млн. лв. или под 1% всички данъчно-осигурителни приходи в хазната.

Местните данъци се внасят в общинските бюджети и се определят от общините. Те са предимно имуществени данъци. Облага се недвижимото имущество и превозните средства, както и възмездното прехвърляне на имуществото. Сред местните данъци са също туристическият данък, данъкът върху таксиметровия превоз и патентните данъци (за дребни търговци, занаятчии и др.под.). Общо приходите от различните местни данъци за 2019 г. се очаква да бъдат над 1 млрд. лв. Тези приходи се разходват на местно ниво от общинските власти.

Разходите за функция „Общи държавни служби“ по КФП за 2019 г. са в размер на 2 356 млн. лв. Във функцията се включват разходите на изпълнителни и законодателни органи, в т.ч. централни държавни органи, областни и общински администрации.Това е функцията, която в най-пълна степен изпълва понятието „разходи за администрация”. 

Разходите за функция „Отбрана“ по КФП за 2019 г. са в размер на 1 709 млн. лв. Разчетените разходи за функцията отразяват държавната политика в областта на отбраната, която е свързана с „поддържането на модерни, боеспособни и оперативно съвместими въоръжени сили”. В огромната си част това са разходи по бюджета на Министерство на отбраната. 

Разходите за функция „Сигурност“ по КФП за 2019 г. са в размер на 3 244 млн. лв. Разчетените разходи за функцията отразяват държавната политика по отношение на полиция, вътрешен ред и сигурност, съдебната власт, администрацията на затворите, както и управлението на дейностите при кризи, бедствия и аварии.

Разходите за функция „Образование и наука” по КФП за 2019 г. са в размер на 4 732 млн. лв., като тук са включени всички училища, в т.ч. професионални, детски градини, университети и академии. В тези средства влизат близо 2 350 млн. лв., които бюджетът предоставя на общините за делегираната от държавата дейност „образование” и над 457 млн. лв. предоставени на държавните висши училища.

Разходите за функция „Здравеопазване“ по КФП за 2019 г. са в размер на 5 257 млн. лв. Разчетените разходи за функцията отразяват държавната политика в областта на общественото здравеопазване и здравното осигуряване. В тази функция влизат и разходите на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), които за 2019 г. са предвидени в размер на 4 350 млн. лв. Най-големите пера в разходите на НЗОК са плащанията за болнична медицинска помощ – малко над 2 млрд. лв., както и плащанията за лекарствени продукти – над 1,1 млрд. лв.

Разходите по функция „Пенсии” по КФП за 2019 г. са в размер на 10 035 млн. лв. Това са средства по бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и отразяват пенсионните плащания през Националния осигурителен институт (НОИ). Осигурителните вноски на работещите не успяват да покрият този разход и през 2019 г. държавата ще попълни с допълнителен трансфер дупката от близо 4 млрд. лв. 

Разходите за „Социални помощи и обезщетения” по КФП през 2019 г. са в размер на 3 910 млн. лв. Тези разходи отразяват държавната политика по отношение на социалните помощи и обезщетенията, както и програмите, дейностите и службите по социално осигуряване, подпомагане и заетостта. Средствата са в огромната си част по бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и Министерството на труда и социалната политика (МТСП). 

Разходите за функция „Благоустройство и околна среда” по КФП за 2019 г. са в размер на 2 446 млн. лв. Средства в сферата на жилищното строителство, благоустройството и комуналното стопанство финансират разходи за водоснабдяване и канализация, чистота, управление на дейностите по отпадъците, изграждане, ремонт и поддържане на уличната мрежа, пречистване на отпадъчните води от населените места, осветление на улици и пощади и др. 

Разходите за функция „Транспорт и съобщения” по КФП за 2019 г. са в размер на 3 376 млн. лв. Разчетените средства отразяват политиката за поддържане и развитие на републиканската пътна инфраструктура, финансирането на железопътният транспорт, както и реализацията на стратегически инфраструктурни проекти. 

Разходите по функция „Селско стопанство” по КФП за 2019 г. са в размер на 1 799 млн. лв. Средствата отразяват държавната политика по отношение на селското стопанство и развитието на селските райони, като голяма част от средствата се разходват по бюджета на Държавен фонд „Земеделие”. 

Разходите за функция „Икономически дейности” по КФП за 2019 г. са в размер на 2 927 млн. лв. Огромната част от тези средства отразяват политиката в енергетиката, в т.ч. разходите на фонд „Сигурност на електроенергийната система” за компенсиране на обществения доставчик НЕК, както и плащанията от фонда за енергията от възобновяеми  източници.  

Разходите за функция „Култура, спорт, почивни дейности и религиозно дело“ по КФП за 2019 г. са в размер на 714 млн. лв. С разчетените средства във функцията финансово се обезпечава държавната политика в областта на културата и реализирането на проекти, свързани с възстановяването на манастири, паметници на културата и др. Включени са и средствата, свързани с разширяване възможностите за практикуване на двигателна активност и здравословен начин на живот и развитието на ученическия спорт.

Разходите за функция "Разходи, некласифицирани в други функции" по КФП за 2019 г. са в размер на 699 млн. лв. В тази функция са включени разходите за лихви по обслужване на дълга, както и разходите за лихви по държавни инвестиционни заеми.

Вноската на България в бюджета на ЕС за 2019 г. е в размер на 1 282 млн. лв.