Данъците върху доходите са преки данъци. През 2008 г. беше въведен т. нар. "плосък данък", което означава, че всички доходи се облагат с единна ставка. В България тази ставка е 10%. Различно се третират доходите от стопанската дейност на едноличните търговци - облагат се със ставка от 15%, както и доходите от дивиденти, които се облагат с 5%.
В общия случай облагането на доходите касае трудови доходи на наетите лица. Данъкът върху доходите се налага след плащане на осигуровките, тоест данъчната основа на работниците се намалява с платените осигуровки.
Подоходният данък най-често се отчислява от
работодателя още при получаване на месечното възнаграждение от работника. На
практика голямата част от работниците така и не "виждат" парите, с
които са платили данъка върху доходите си.
Общо за 2024 г. от данъци върху доходите на физически лица се очаква да бъдат
събрани над 6,9 млрд. лв., което е 9% от консолидираните приходи в хазната.
Осигуровките в България се плащат както от работодателя, така и от работника. И в двата случая те са по същество тежест върху труда на работника. Осигуровките се делят на два основни вида - социални и здравни осигуровки. Социалните осигуровки са насочени към Държавното обществено осигуряване (ДОО) и представляват осигуряването на работещите за пенсия, болест и майчинство, безработица и трудова злополука. За лицата, родени след началото на 1960 г., част от вноската за пенсия се насочва към лични партиди в частните пенсионни фондове (ДЗПО). Здравните осигуровки са насочени към Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
В общия случай, т.е. за всички, работещи в трета категория труд, осигурителната тежест се поделя така: за ДОО - 11,42% за работодател и 8,38% за работник, за ДЗПО - 2,8% за работодател и 2,2% за работник, за здравно осигуряване - 4,8% работодател и 3,2% за работник. За 2024 г. заложените приходи от осигуровки в бюджета са съответно 12,8 млрд. лв. от вноски за ДОО и 4,9 млрд. лв. от вноски за здравно осигуряване. Общо осигурителните приходи са 24% от консолидираните приходи в хазната.
Корпоративните данъци са преки данъци. През 2007 г. данък "печалба" бе намален до 10%. На практика след въвеждането на плоския данък през 2008 г. доходите на физическите лица и корпоративните печалби у нас се облагат с равна ставка от 10%. Корпоративният данък обхваща всички печалби на местни и чуждестранни юридически лица, чиято стопанска дейност е в България.
Въпреки че данък "печалба" се отнася до кооперациите, той в крайна сметка също се плаща от индивидуалните данъкоплатци, т.е. от клиентите на фирмата или работещите в нея. Приходите от корпоративни данъци през 2024 г. са заложени в размер на 5,9 млрд. лв., което представлява 8% от консолидираните приходи в хазната.
Данъкът върху добавената стойност е косвен данък. Чрез него се облага потреблението на отделните хора, независимо от техните доходи. ДДС у нас е 20%, като след прибавянето му се получава крайната цена на съответната стока или услуга. Това означава, че 1/6 от крайната цена на стоките, които купуваме, е данък върху добавената стойност, който отива в бюджета на държавата. През последните години върху някои стоки и услуги (хляб, брашно, туризъм, ресторанти, бебешки храни, книги и др.) се налага преференциална ставка на ДДС.
Бюджетът в България по принцип е ориентиран в по-голяма степен към косвените данъци, тоест облагане на потреблението, като ДДС е основният приходоизточник за държавата. Приходите от ДДС за 2024 г. са заложени в рамките на 18,5 млрд. лв., което представлява 25% от консолидираните приходи в хазната.
Акцизите са косвен данък, който се налага върху конкретни стоки с цел да се ограничи тяхната употреба. Такива стоки са например горивата и приети за „вредни” стоки като цигари и алкохол. Облагането с акциз не отменя облагането и с ДДС. Данъчната тежест в акцизните стоки е изключително голяма - в някои случаи достига до 70-80% от крайната цена.
Акцизите в България често се покачват и заради общата европейска политика в това отношение и покриването на минималните изисквания за ЕС. Приходите от акцизи са от огромно значение за националния бюджет, като прогнозата за 2024 г. е те да възлизат на 6,5 млрд. лева, което представлява 9% от консолидираните приходи в хазната.
Митата са данък, който по своята същност изкуствено оскъпява вносните стоки. След влизането на България в ЕС, митата вече не играят роля в рамките на общия европейски пазар. Въпреки това, в търговията с останалия свят има множество примери за много високи мита, които се тежест върху търговията. Приходите от мита през 2024 г. се очаква да бъдат в рамките на 370 млн. лв. или под 1% всички данъчно-осигурителни приходи в хазната.
Местните данъци се внасят в общинските бюджети и се определят от общините. Те са предимно имуществени данъци. Облага се недвижимото имущество и превозните средства, както и възмездното прехвърляне на имуществото. Сред местните данъци са също туристическият данък, данъкът върху таксиметровия превоз и патентните данъци (за дребни търговци, занаятчии и др.). Общо приходите от различните местни данъци за 2024 г. се очаква да бъдат около 1,5 млрд. лв. Тези приходи се разходват на местно ниво от общинските власти.
Разходите за функция „Общи държавни служби“ по КФП за 2024 г. са в размер на 3 527 млн. лв. Във функцията се включват разходите на изпълнителни и законодателни органи, в т.ч. централни държавни органи, областни и общински администрации. Това е функцията, която в най-пълна степен изпълва понятието „разходи за администрация”.
Разходите за функция „Отбрана“ по КФП за 2024 г. са в размер на 2 010 млн. лв. Разчетените разходи за функцията отразяват държавната политика в областта на отбраната, която е свързана с „поддържането на модерни, боеспособни и оперативно съвместими въоръжени сили”. В огромната си част това са разходи по бюджета на Министерство на отбраната.
Разходите за функция „Сигурност“ по КФП за 2024 г. са в размер на 5 557 млн. лв. Разчетените разходи за функцията отразяват държавната политика по отношение на полиция, вътрешен ред и сигурност, съдебната власт, администрацията на затворите, както и управлението на дейностите при кризи, бедствия и аварии.
Разходите за функция „Образование и наука” по КФП за 2024 г. са в размер на 9 106 млн. лв., като тук са включени всички училища, в т.ч. професионални, детски градини, университети и академии. Тук влизат и средствата, които бюджетът предоставя на общините за делегираните от държавата дейности по образование.
Разходите за функция „Здравеопазване“ по КФП за 2024 г. са в размер на 10 017 млн. лв. Разчетените разходи за функцията отразяват държавната политика в областта на общественото здравеопазване и здравното осигуряване. В тази функция влизат и разходите на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), които за 2024 г. са предвидени в размер на 8 163 млн. лв.
Разходите по функция „Пенсии” по КФП за 2024 г. са в размер на 21 712 млн. лв. Това са средства по бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и отразяват пенсионните плащания през Националния осигурителен институт (НОИ).
Разходите за „Социални помощи и обезщетения” по КФП през 2024 г. са в размер на 7 797 млн. лв. Тези разходи отразяват държавната политика по отношение на социалните помощи и обезщетенията, както и програмите, дейностите и службите по социално осигуряване, подпомагане и заетостта. Средствата са в огромната си част по бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и Министерството на труда и социалната политика (МТСП).
Разходите за функция „Благоустройство и околна среда” по КФП за 2024 г. са в размер на 3 445 млн. лв. Средства в сферата на жилищното строителство, благоустройството и комуналното стопанство финансират разходи за водоснабдяване и канализация, чистота, управление на дейностите по отпадъците, изграждане, ремонт и поддържане на уличната мрежа, пречистване на отпадъчните води от населените места, осветление на улици и пощади и др.
Разходите за функция „Транспорт и съобщения” по КФП за 2024 г. са в размер на 3 428 млн. лв. Разчетените средства отразяват политиката за поддържане и развитие на републиканската пътна инфраструктура, финансирането на железопътният транспорт, както и реализацията на стратегически инфраструктурни проекти.
Разходите по функция „Селско стопанство” по КФП за 2022 г. са в размер на 2 256 млн. лв. Средствата отразяват държавната политика по отношение на селското стопанство и развитието на селските райони, като голяма част от средствата се разходват по бюджета на Държавен фонд „Земеделие”.
Разходите за функция „Икономически дейности” по КФП за 2024 г. са в размер на 8 041 млн. лв. Част от тези средства отразяват политиката в енергетиката, в т.ч. разходите на фонд „Сигурност на електроенергийната система” за компенсиране на обществения доставчик НЕК, както и плащанията от фонда за енергията от възобновяеми източници.
Разходите за функция „Култура, спорт, почивни дейности и религиозно дело“ по КФП за 2024 г. са в размер на 1 205 млн. лв. С разчетените средства във функцията финансово се обезпечава държавната политика в областта на културата и реализирането на проекти, свързани с възстановяването на манастири, паметници на културата и др. Включени са и средствата, свързани с разширяване възможностите за практикуване на двигателна активност и здравословен начин на живот и развитието на ученическия спорт.
Разходите за функция "Разходи, некласифицирани в други функции" по КФП за 2024 г. са в размер на 1 011 млн. лв. В тази функция са включени разходите за лихви по обслужване на дълга, както и разходите за лихви по държавни инвестиционни заеми.
Вноската на България в бюджета на ЕС за 2024 г. е в размер на 2 271 млн. лв.